довлѝчам се, -аш се, несв.; довлекà се, довлечèш се, мин. св. довля̀кох се, св., непрех. Достигам до някъде с усилие, с мъка. Свят се зави на Божура, нозете ѝ се подкосиха. Едва можа да се довлече до къщи и седна до плета. Йовков. || Разг. Пренебр. Идвам, домъквам се. Той, човекът, си криви шапката нагоре-надолу, пък утре ще се довлече да иска дял... С пръст той не е пипнал тази земя. Елин Пелин.
|